Mimoza20 (Мария Николова)
121 754
17.09.2018 г., 11:41 ч.

Ела 

  Поезия » Философска
1290 1 5

Пропаст е душата ми свенлива

Мълчание в себе си е притаила

Гонят се в нея бурни страхове

Лудуват в нея и студени ветрове.

 

Не си я пожелавай, много е студена

Бездомна е и много наранена.

Гласът ми само тихичко там пее

А погледа ми в тъмното се рее.

 

Душата ми е слънчев водопад

Безметежна в звънчев бяг

Отнася с лъчите си простора и

Спи сама на небосклона.

 

ЕЛА... Нали разбра, какво е неизбежност

След тази моя песен – нежност

Когато си отидат ветровете

Ще се докоснат те, ръцете – двете.

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Весели празници приятели
  • Тъжна изповед,завършваща с надежда!Натъжих се,но и се надявам на светлина!Весели празници!
  • Хареса ми бликащата нежност в този стих.Извираща от съкровението на душата!
  • Душата е единство и борба на противоположностите.

    "Пропаст е душата ми свенлива...
    Не си я пожелавай, много е студена..."

    Чудесно казано и отнасящо се точно за душата!

    П.П. Благодаря, Мария, за коментарите на последното ми есе и продължението му, както и на стихотворението "Сега си само лукс на Самотата".!
  • Много докостващ стих Миме!Много истини,емоции и тъга!Поздравления!!!
Предложения
: ??:??