В косите ми все още има дъх на люляк,
целувката на слънцето е върху мойто чело.
Ела, приближи се, запомни ме такава,
докато времето всички спомени не е отнело.
Ела и виж в очите ми безбрежен океан,
вълните му преливат под клепачи натежели,
ела във мойта пролет и вземи я в дар,
дошла съм тук с крила от мечти умалели.
Очите ми изгледани са вече от безкрая,
гласът ми тъне глух в приспивна песен.
Ела, за да я чуеш най-накрая,
мелодията на сърцето ми, преди тъжната есен.