Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18549
17.06.2024 г., 22:19 ч.  

Ела сега, животе 

  Поезия » Философска
317 5 10

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...

 

Ако погледнех скришом другите, трапезите,
не с алчен поглед, а по детски любопитен,
ми казваше: — Надзъртате ли? Ще платите!
И спрете моля Ви, госпожо да се глезите!

 

Тогава нямах много общо аз с госпожите,
(освен родът ми – господарски и надменен).
От влака скочих... Или смърт, или летене,
че няма гроб за птици там да ме положите.

 

Ела сега, животе, имам за раздаване,
любов и нежност, песни, огън искрометен,
поне накрая да си вържем с теб конете
и разберем се кой и от какво направен е.

 

https://youtu.be/oJmiIfUSHrM?si=W_FohsLzVIpbrFci

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих. След несбъдване и нямане, да бъдем благодарни за това, което имаме.
  • Без думи...
  • Благодаря ви!
  • Наде!
    Чудесен стих!
    Поздравления!!!
  • Много, много хубаво стихотворение. Препоръчвам.
  • Благодаря, Краси! И на всеки, поспрял се тук! Аз, която "изливам" писанията за минути, този стих го започвах поне три пъти... А е трябвало да го напиша, за да оставя в миналото дерайлиралите влакове, да се науча да не вървя срещу себе си, да не живея така, сякаш съм най-големият си враг и да вярвам на интуицията си.
  • Бижу! 🤗
  • Безпощадна равносметка на един чепат ,но мил живот. Какъв стих само!
  • За всеки пътник има влакове, кораби и самолети.
    Сериозните преживявания раждат сериозни стихове – ретроспективни и далновидни, с равносметки, преоценка на приоритети и поглед в бъдещето.
  • Настръхнах, Наде!
Предложения
: ??:??