17.06.2024 г., 22:19 ч.  

Ела сега, животе 

  Поезия » Философска
4.9 / 15
369 5 10
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите,
не с алчен поглед, а по детски любопитен,
ми казваше: — Надзъртате ли? Ще платите!
И спрете моля Ви, госпожо да се глезите!
Тогава нямах много общо аз с госпожите,
(освен родът ми – господарски и надменен).
От влака скочих... Или смърт, или летене,
че няма гроб за птици там да ме положите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. Поживей си, приятел, със здраве и радост! Печелившият фиш...
  • Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...

Още произведения »