9.09.2017 г., 16:06 ч.

Елдорадо 

  Поезия » Философска
674 3 28
В джунглата от мрачни мисли
проправям пътя си с мачете
след мен надеждата отломки чисти
вярата пред мене ярко свети.
Така вървя с години
и търся призрачното Елдорадо
не златото, а щастието скрито в него
едно предание тръпнещо, чудато.
Срещнах те Любов, принцесо моя,
влюбих се, поисках те, но ти прошепна:
"Щастието намери в града от злато
тогава аз ще бъда саво твоя". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
: ??:??