26.12.2009 г., 7:57 ч.

Елегично 

  Поезия » Друга
605 0 10

 

 

Ярко светят витрини, гирлянди провесени

край задръстени улици с фарове блеснали.

Пред моторният бум амбриажно-спирачен

мойта тиха пътека усещам как плаче.

 

В тази коледна глъч всеки път аз се питам

между фадингов спад на сърдечния ритъм,

че градът се дели на щастливо безвремие

и на град опустял, щом не си ти до мене.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • че градът се дели на щастливо безвремие
    и на град опустял, щом не си ти до мене.

    Великолепно! Вгледах се в собственото си усещане за това предпразнично раздвоение...Съпреживях тези стихове!

  • да, средно положение няма
    Поздрав!
  • Докосващ и много силен елегичен стих!
    Пожелавам на тъжния лирически занапред късмет и
    сбъдване на желаното, а на прекрасния автор да вярва
    в мечтите и да бъде много щастлив през 2010 година!
    Поздрави! БЪДИ!
  • !!!
  • Тя ЩЕ БЪДЕ до лирическия!
    Защото по Коледа се случват чудеса!
  • Много хубаво,да!Поздравления!
  • Страхотно усетено и написано!Поздрав!
  • Празнник е, когато си до любим човек...
  • Честити Коледни празници! Здраве и оптимизъм желая!

    Какво е "фадингов спад"?
  • Да, липсата на някого е най-осезателна по празниците!
    Прегръдка, Ванка!
    Весело посрещане на Новата година!
Предложения
: ??:??