15.12.2011 г., 19:03 ч.

Елегия 

  Поезия » Пейзажна
855 0 0
Стриптийзът дървесен е към края си,
пъстрите им дрехи са почти съблечени.
Гледам през прозореца, допивам чая си,
дъвча сам филийките препечени.
Виждам - гарвани превземат клоните.
Свъсено небето е досам провиснало.
Липсват ми цветята летни по балконите.
Нещо тягостно мига е стиснало.
Утрото, през облаци подканващо,
тръгва с мен по улици с ръце в джобовете.
Светят си витрините и днес подмамващо.
Дразня се в калта и край гьоловете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??