Големи "грижи" за народа има -

властниците третират го кат скот

и има не една душа ранима,

що надява се на по-добър живот,

но не у нас, а в чужбина,

аз разбирам тез отчаяни души,

що напускат от неволя нашата родина,

но какво долавят моите уши?

Не един от тях се срамува

от своя род и език,

вместо по своето да тъгува

тоз и онзи алчен циник.

Може да сме изостанали,

но аз гордея се с нашето минало,

че не сме тогаз духом падали

дори когато отечеството се е затривало,

но днес не е така, за съжаление.

Чуждопоклоничеството е на мода

и няма за такива извинение,

че цепят, отслабват народа

за своя успех, за своята изгода.

Затуй не на смеха ехиден,

най-важното е народът да е единен,

трябва сплотено да живеем,

че сал тъй кат нация ще оцелеем!