Лорелай (Люляк)
109 142
24.03.2009 г., 20:44 ч.

Емпатия 

  Поезия » Друга
831 0 3

 

Емпатия

На Ети
защото от всички хора на света ти първа повярва на моята поезия

Във чужди болки аз се раждам и умирам.
Със чуждо щастие живея и обичам.
Живея ли? Докосвам ли с ръка всемира,
или го гледам в огледало. Отдалече?

И може би е време да престана
чрез други хора да живея и умирам.
Боли, кърви във мен дълбока рана
и все така далече е всемира.

Аз само тъй живея - чрез емпатия.
Опитвам да съм друга. И не мога.
И в мен гори... гори като разпятие...
и чувствам всичко като буен огън.

21:38
13.март.09г.

© Люляк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесах!
  • Понякога е като проклятие, понякога е благодат, но винаги е тежко да я носиш и още по-трудно да я владееш! Но трябва да се научиш!...
    Поздрави за стиха! За другото, съчувствам ти, ако я изпитваш! (А от прочетеното, явно е така!)...
  • доста зрял стих за твоите 16 години,браво!
    емпатията /или съчувствието,съпреживяването/ показват наличие на доста голяма човещина у индивида,мисля си. голям дефицит като цяло в народа ни тези години...
    поздрави
Предложения
: ??:??