3.12.2013 г., 8:04 ч.

Енигма 

  Поезия » Друга
410 0 2

Буря от емоции в малка колиба

Мисловен хаос в съзнанието на мъртвец

Последна молитва запратена в прахта

Маската свалям или с нова я покривам

 

Как ще знаеш - за мен е загадка

Как ще знаеш - аз съм непознат

 

Износени чувства, износен образ - тяло за смет

Поредна струна късам, поредна емоция загива

Лицето ми безмълвно, капсулирано - камък

Сякаш времето завинаги е спряло - грозен момент

 

Как ще знаеш - не си ме виждал

Как ще знаеш - аз съм непознат

 

Вечно бързам... търся и аз какво, не зная

Пътувам далеч от познати лица, от сегашния момент

Намирам нови, но пак съм тук, пак при мен

И сякаш всяка секунда е тежка шепа пръст...

 

Как ще знаеш - чуждо е нали

Как ще знаеш - аз съм непознат

 

Вече зарит до колене

Надежда няма... и теб те няма

Безжизнен като труп, но с усмивка на лице

Истинска или не - значение няма, мен ме няма

 

Как ще знаеш - далеч си ти

Как ще знаеш - аз съм непознат

 

Маска свалям, нова слагам

Фалшив цирк и истински артисти

Реалност за теб, илюзия за мен... все едно

             Аз съм непознат!

© Все едно Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??