Започнах отначало...
Изкривих полето,
улових в ръка серкмето.
Химикалът ми проговаря,
но това не е говор,
а е финикийски свян.
Дръж въжето,
но когато падне –
подари му удоволствието
отново да е на пиронче,
със златно малко... медальонче.
03.12.2010г.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени