Ерато

22.10.2009 г., 22:08 ч.

Поезия » Философска

1625 0 1

Ерато ме погали с перце,

каквото и това да значи.

В тьлпата побесняло псе,

заръфа крачола ми многозначно.

Самотно, като ехо в дере,

без жив човек да ме повтори,

ще се завърна пак -

безпомощно дете,

което с ангели говори.

Макар за кратко, само миг

по пладне жьлта пеперуда

цветята ше дари с прашец.

И твьрдо вярвам -

гледката си струва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

locaaa_f (Биляна)

2009-12-21T16:04:07+02:00

Не само гледката си струва - стихтоворението ти също е прекрасно поздравявам те