Нощта запя, когато се събудих
и вперих поглед в новото небе.
И сенките, и себе си учудих
с това, че самотата ме прие.
Прегърнах с радост аз нощта безкрайна -
тъй дълга, както дълъг е денят.
Сърцето ми узна велика тайна -
в спирала се превърна моят път.
Тъга и радост сменя кръговратът
в несекващо усещане за дом.
И ето ме - без страх от резултата,
изгубила потребност от подслон.
Отшелник ме наричат гласовете,
които спорят за добро и зло.
Самотник виждат в мен очите слепи,
които смърт очакват след живот.
© Елина Гюдорова Всички права запазени