Patrizzia (Надежда Ангелова)
2195 18444
5.09.2024 г., 0:49 ч.

Ерес съм 

  Поезия » Философска
101 1 3

Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.

 

Купища вещи, сенки зловещи,
чужди души и близки тела.
Стихове пиша нощем на свещи.
Казват, че странна все съм била.

 

Странна ли? Луда! Да ме прокудят!
Ерес съм, болка, тъжна луна.
Хората спят. Човеците будя...
Никога няма да се променя.


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Да светне Луната с усмивка

    Тъжна бъди, но после се поспри.
    Не мисли всяка дума, пази си ума!
    Нощите са дълги, стелят вълни,
    космични сигнали, сърцето издрали .

    Не ерес в душа, отрова е тя!
    Покълнал адонис, но всичко е орис!
    Откъсни бойно, цвете отровно,
    да светне Луната с усмивка.... Щастливка !
  • Точно така!
Предложения
: ??:??