Есен скръбна е дошла,
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея,
но сред горчиви размисли крея.
Колко ли болка, тъга ми предстои
и кога ли Бог ще ме прости?
© Георги Всички права запазени