gerrda (Геновева Христова)
408 4496
12.10.2009 г., 12:02 ч.

Есен 

  Поезия » Пейзажна
1194 0 36

 

 

 

 

 

Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле,
с очи бездънни, черни като ями,
в студеното задраскано лице
на вятъра - жестоко издълбани.
Прелива топлината в сиви дни
от тъжния комин на всяка къща,
а вярваха изгнилите врати,
че хората отново ще се връщат.
Утайка от мълчание се стеле,
виси покой от тежкото небе,
а Бог дори не се опитва
мъртвилото на времето да спре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??