Есен е, есен е. Песенно
пада приспивно дъждът.
В мъртви пространства понесени,
листи безумни кръжат.
Мъгла сивее унесено -
поляните я държат.
Ехото глъхне обесено.
Голи дървета тъжат.
Есен е, чуваш ли , есен е.
Кратките дни ни тежат.
Чувствата някой отнесе ни.
И ни разделя дъждът.
© Нина Чилиянска Всички права запазени