Есен

19.10.2014 г., 20:26 ч.

Поезия » Друга

335 0 1

Шипките оранжево се смеят.

Реши кленът огнени коси.

И къпините от мъка се чернеят.

Вятърът пожарите гаси

на листата - жълти, осланени.

Сетен валс танцуват тъжно те.

Нещо есенно се скъсва в мене.

Самотата ми расте, расте...

А мъглата тоя свят залива

с някаква студена пустота.

Като властна господарка сива

в мислите ми влиза есента.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.