Танцува вятъра с листата
те бавно падат на земята,
безшумно, леко се въртят
танцуват валса ни познат.
В различни цветове огрени
сякаш от художник украсени,
застилат те с килим земята
във горите и полята.
Пойни птички няма вече
и зимата не е далече,
духат бурни ветрове,
донасят много дъждове.
Меца пак за сън се стяга
и в бърлогата поляга,
зайчето кожух облича
весело играе, тича.
Рунтавелка лешници събрала
гъбки от гората си набрала,
не плашат я ни бурни ветрове
ни големи студове.
Красива ни е есента,
красива е и пролетта,
красиви са ни всичките сезони
нека вятърко листата рони.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени