Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи,
немеят в свойта самота.
А птиците, доскоро тъй игриви,
потъват в посивяла красота.
Килим изпъстрен се разстила по земята,
събрал във себе си и радост, и тъга.
Тъгата ще я скрием под листата,
а радостта очакваме сега.