Есен
Пияни от спомени,
идват есенни дни.
Затова ли ми е тъжно.
Затова ли ме боли.
Пролетта не ме ли радва.
В лятото ли друг гори
или като мен рисува,
с луди багри - луди дни.
С моите мисли все оставаме,
някъде встрани - сами
и на кея често чакаме,
нощта да ни приюти.
Wali/Виолета Томова/
© Виолета Томова Всички права запазени
Позволи ми щом се отронят последните в златно обагрени листи да докосна на вятъра с ласката арфата на меката пълна луна.
Нека песента теб да намери сред твоите мисли...