Навън е есен и падат листата
и дъжд се излива, и вятър бучи.
От мен пада всяка тревога
и прави място за нови мечти.
Сълзѝ се изливат и промиват душата
като рана, която боли.
Навън е есен, и в мен е есен –
време е да падне, каквото тежи.
И всичко старо остава на пода,
и прави килим от цветни листа и мечти.
А ние с вятъра тръгваме да гоним нови –
ако искаш и ти се включи.
И сивият свят става малко по-цветен,
по-лек и въздушен, обновен и щастлив.
В есента и във всеки сезон има време за щастие –
нека всеки си вземе от него поне миг!
© Йоана Всички права запазени