23.09.2022 г., 11:34 ч.

Есен 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 6
637 3 12
Отлетели от стрехите бели,
нижат птиците тъжни ята.
Над поля, над села полетели…
и долита след тях есента.
И във багри разцъфва гората,
а пък сутрин се крие в мъгла.
После втурва се бурният вятър
и постила килим от листа.
С голи клони притихва гората.
Струи хладни пролива дъждът.
Затанцува ли в студ Северняка…
в бели дипли поляга снегът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...

Още произведения »