11.02.2015 г., 6:34 ч.

Есен...№ 6 

  Поезия » Пейзажна
408 0 3

 

 

Есен...№ 6 

 

Тръгна си и  „циганското” лято-

Северният вятър го отвя...

... Горе грачи гарваново ято-

долу пъпли дрипава мъгла...

 

Слънцето през облаци пробива,

пръсва приглушена светлина,

после притеснено се покрива-

бедното със чувсво за вина...

 

Нещо сякаш бавно си отива-

ей сега навярно ще умре,

а дъждът е просто перспектива-

вятърът да можеше да спре...

 

И Светът ни сякаш се стеснява,

накъсява някак всеки път,

а и утрото не обещава-

вече щастие зад всеки рът...

 

Вятърът нападалата шума

влачи като придошло дере,

прави си и с облаците глума-

ту ги пръсне- ту ги събере...

 

... Сякаш че във друго Измерение

сме се озовали изведнъж...

... Ала Есента е: Настроение-

не мъгли единствено и дъжд!...

 

Всичко е до фината настройка

в струните на нашите души:

-да трептим ли в ретро песнопойка,

-ритъм нов ли да ни изкушѝ...

 

И като очаквано Начало

да посрещнем с радост Есента:

с щедър дъх на сладост и узряло,

с романтизма в жълтите листа!...

 

... И да не обсъждаме Съдбата,

(без анализ ще е по-добре!):

чара на Живота е в нещата,

а и няма Времето да спре!...

 

Коста Качев,

Есента

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Нещо сякаш бавно си отива -
    ей сега навярно ще умре,
    а дъждът е просто перспектива -
    вятърът да можеше да спре..."
  • Чудесно докосване до финната настройка и нейното "друго измерение" -настроение! Поздрав!
  • Мммм..., ммм...!!!
    ... Сякаш че във друго измерение
    сме се озовали изведнъж...
    ... Ала Есента е: Настроение -
    не мъгли единствено и дъжд!...
Предложения
: ??:??