Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност
прогонва облаците перести
и като лист от ореха отсрещен
отвява мислите ми - гостенки злочести.
Обичам разпрострялата се тишина.
Понякога дори и гаргите не грачат.
Сред клоните и тъжната им голота
излива слънцето последната си чаша. ...