И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.
И лягаха смирено на земята,
и пътя ми бе позлатен...
Направен бе килима от листата.
И всичко туй станà за мен!
Макар че слънцето го няма.
Над мен бе облачно небе...
Но в есенната панорама
мен скрита радост ме обзе. ...