11.08.2015 г., 20:35 ч.
Есен в зимата
Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих,
като бира изстудена.
Колко стъпки в пясъка измих
със душата си ранена.
Днес събирам есени в калпак
да са спомена ми вечен.
Под небесния дори капак
виждам пътя си далечен.
Спира зимата пред моя праг...
Ей, да му се невидяло!
Аз прекрачвам го - за мене драг,
и тръгвам в пътя си по бяло.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Отново цял един живот в стихове...
-
Усетих твоите емоции, Никола и ми стана някак приятно!
Поздрав! -
Благодаря Ви, Приятели, за коментарите и за оценките!
Приятно ми е да знам, че сте харесали!Поздрави от мен и хубав летен ден! -
Щом си събрал и съхранил по нещо от всеки сезон, зимата ти ще бъде пъста и топла...
Свежа образност и въздействие! -
!!!
-
Очарователен стих, сезоните на живота са много докосващи с тези интересни акценти
-
Страхотно е! И това бяло - този символ на непорочното и чистото! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за вниманието и за оценките!Влад, с израза " и тръгвам в пътя си по бяло" искам да покажа, че тръгвам с пречистена душа по зимния път, който също е в бяло- космическата чистота.
Желая ви, Приятели,хубав летен ден и творчески успехи!!