Есенен човек

8.10.2015 г., 23:56 ч.

Поезия » Друга

275 0 1

Есенен човек

Бе лудо пролетта затичана,

но с поглед закачлив се спря.

В подкожна мас от безразличие

се скрих и трепетът замря.

Ни цветна пъпка, ни листак зелен

покълна в моите мечти,

ни с вопъл мартенски котак-ерген

летаргията ми смути.

И стиснах ланшни мисли в шепата,

със дух безплоден, остарял . . .

. . . Щом есен дойде, тя прошепна ми:

“Момче, ти лист си пожълтял.”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.