10.11.2024 г., 9:54 ч.

Есенен стих 

  Поезия » Друга
236 0 8
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна –
бездънен, син простор
и грачещи тревожно
рой птици – пръснат хор.
В предзимното мъртвило,
под стария ми дом
потеглящо возило
прибавя цвят на хром. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка, ...
  214 
В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
  223 
Предложения
: ??:??