1.12.2009 г., 0:19 ч.

Есенна 

  Поезия » Пейзажна
486 0 6
Без теб гората тъй е пуста!
На юг са птиците прогонени.
Разделни ветрове и чувства
оставили са низ от спомени.
И тази шеметна палитра
по хълмовете и полята!
Далечен ек от битки стихва
със звън вечерен на стадата.
Замират пъстри многозвучия...
Дълбоко се таи мъзгата.
За да възкръснат утре в ручея,
в цъфтежа бял и клетва свята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??