monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
10.02.2012 г., 18:32 ч.

Есенна импресия 

  Поезия » Друга
558 0 7

Като полъх  на  пролетен вятър

и  гальовно  като  сияйна луна,

в  мен изникна кокиче незнайно,

укротило във миг любовта.

 

По  разстланите есенни листници

се  прехласваше  слънчев копнеж

и се вървеше блеснала зимница,

отразена във ледена пещ.

 

Пухкав сняг позатисна стоборите,

не че време му беше сега.

Леден вятър засвири в полето,

навяващ страх и тъга.

 

А душата ми, дрипава скитница,

се  изплъзна от мен – полетя.

Не поисках да тръгна след нея,

нека щастлива остане си тя.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??