Е́сенна импресия... № 9

Хубавото време вече свърши́ –

зад завоя спряла Е́сента

носи от гората клон откършен

с о́ще не опадали листа...

А след нея, като шлейф венчален

облаци се влачат и мъгли́:

и пейзажа (някак си печален!) –

просто всеки миг ще завали́...

Ситен дъжд ще ръси монотонно

бавно, напоително дори:

вятърът ще вие гороломно

из обе́злисте́ните гори́...

Но и радост може би ще има

и ще ни разнежва Е́сента –

в дни когато става поносима

с цъфналите есенни цветя.

С щуро наплодилите дървета,

с всеки плод откъснат вечерта,

виждаме как в родната Планета

е предвидил Някой: Е́сента!...

Ще тъжим, естествено, за Лятото

с романтизма в топлите нощи́...

С вярата ни в чудеса, когато:

наши бяха всичките звезди...

... Идва край на хубавото време

и почти номадската любов –

покрив трябва вече да се вземе:

за да се напали огън нов!...

Откъде́ обаче? – е въпроса –

с вечното: „Да бъдеш, или не!...“

Отговора Е́сента не носи,

а́ и няма как да го даде́!...

Може би от лятото назаем

и спестили в лудите нощи́

да получим, даже без да знаем,

сбъднати и звездните мечти!...

Може да „запретнем и ръкави“

и сами да си издигнем дом,

тъй дори сега ли го направим –

ще оставим в Бъдното подслон...

Няма вече лунните пътеки

да ни водят към безкраен бряг,

там където (странно!) може всеки –

лято да си пожелае пак...

Хубавото време вече свърши  

с тъжни мисли, а от тях боли!...

Северният вятър клони кърши –

тягостно досаден дъжд вали...

... И неволно правим равносметка:

за Живота, Любовта... За нас...

Сбъркахме ли нещо във „проекта“

и́ли просто е въпрос на шанс?...

... И какво ще е от тук нататък:

само дъжд, мъгли и ветрове?...

... Бо́же мой, поне да бъде кратък –

днес Сезона, който ни зове́!...

20.09.2019.

Есента