Бяла песен топлина разлива
с ефирна нежност в чаша пустота...
Звън на пиано...
Полет на цигулка...
Пролетна картина със зимна яснота
като изповед във бяло пред мене се разстила.
С малахитени очи, взрени към небето -
две нощни пеперуди, дебнещи светило,
изгаряш в мисъл
и в нея се възраждаш,
повелителко на бдения на нощни птици,
пазителко на среднощни мрачни обещания.
Коя бе ти -безименната,
нашепваща на вятъра за влажните тайни,
погребани под още зелените дъбове...
Мъчителката,
раздрала в душата ми един пурпурен залез,
стенещ пад плащта на едно размито сфумато...
Светицата,
пожертвала нимба си за три летни импресии...
и цял един живот, прекаран в надежда.
Глътка меланхолия мига посребрява
с надежда да го превърне във вечност.
© Евелин Маринова Всички права запазени