31.05.2009 г., 18:15 ч.

Есенна река 

  Поезия » Друга
777 0 5

Душата ми се носи бурно като есенна река,

главата ми е високо, но съм стъпил на крака,

никога не съм се смятал за малоценен,

защото всеки човек на земята е ценен,

всеки един от нас има своя принос към нея,

моят е това, което пиша и това, което пея!

 

Като орел съм разперил гордо двете си ръце,

очите ми са дълбоки като на изток черното море,

имам повече мечти отколкото плажът има пясък

и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,

няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,

защото това е моят кратък път към рая!

 

 

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си!
  • Интересно е - признавам обаче, че само на моменти!
    Николай
  • За мен аз съм си различен,не взимам от никой нищо и от никой нищо не очаквам.Колкото до смисъла и римата,съжалявам ако не съм добър или пък ти си много по-добра от мен и аз трябва да се уча от теб.Не всеки е професионалист има хора който пишат просто за да си доставят вътрешна красота и хармония!!!
  • Дълъг, много дълъг е пътят към рая, хич не се надявай набързо да го извървиш.
  • Щом пиноса ти е това, което пишеш и това, което пееш защо тогава малко не се замислиш. Пробвай да влагаш повече смисъл в тия стихове отколкото рима. Пробвай да се отличаваш малко от другите... Ще е много по-добре.
Предложения
: ??:??