Душата ми се носи бурно като есенна река,
главата ми е високо, но съм стъпил на крака,
никога не съм се смятал за малоценен,
защото всеки човек на земята е ценен,
всеки един от нас има своя принос към нея,
моят е това, което пиша и това, което пея!
Като орел съм разперил гордо двете си ръце,
очите ми са дълбоки като на изток черното море,
имам повече мечти отколкото плажът има пясък
и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,
няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,
защото това е моят кратък път към рая!
© Димитър Стоянов Всички права запазени