С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая,
тъждествен на шарнирното лице?
Единственото ще осмисли края,
когато е на котва всяка цел...
Сивеят утрините, слънцето пресъхва.
Прегърбен път те влачи към калта.
И закъснели са спасителните влъхви -
навярно подранил си за света!