Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми  в душата,
и тъжна мъка в мен се  настани.

Притиска ме небето със олово,
похлупва ме със тъмен похлупак.
И да ни смачка  сякаш е готово...
Безвремието есенно надига крак!

Боя се аз да кривна от асфалта,
 защото там нагазвам  бързо в кал.
Мечтая  си за онзи Юг, след Малта...
За Слънце, Царството си аз бих дал!

 30.09.2013 г. Драгойново