27.10.2022 г., 18:01 ч.

Есенно 

  Поезия » Любовна
1102 4 16

Все по-оскъдни са дните ми есенни. 

Отлетяха птиците на любовта. 

Далечно ехо ли ми навява песните 

или е мнима среща с младостта?

 

Все по-рядко ме докосва слънцето. 

Къде отиде лъчезарната топлота?

Само някой спомен за мъничко 

сънно буди слънчевата ми мечта.

 

И тогава шепота на тихите чувства 

отново търсят пътеката позната...

Да обичаш е неподправено изкуство. 

И да срещнеш обич в самотата!

© Стойчо Станев Всички права запазени

Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
  467 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Деа!
    Когато сърдечните протуберанси се докосват...
    Благодаря, Скитница!
    За сърдечните думи, както и за четиристишието!
    Благодаря за коментара, Георги!
  • Чудесно.
  • "Да обичаш е неподправено изкуство.
    И да срещнеш обич в самотата!"

    Красива е поезията ти, Стойчо - мека, топла и малко носталгична... Хареса ми!

    А есента се гуши някъде между листата,
    спомените връщат хиляди мечти.
    Сърцето пази своята любов, а топлината
    прогонва самотата в нашите души.
  • Есента е превзела сърцата ни.
  • Благодаря за коментара,Елка!
  • Есенно меланхолично настроение! Само любовта е слънчева мечта! Хареса ми!
  • Благодаря за коментара, Миночка!
  • Много хубав и чувствен стих Стойчо!
    Хареса ми, особено финала!
  • Благодаря ви за коментарите и оценките Младен, Силвия и Надежда!
  • Добре е, че да обичаш не е наука, защото изкуството стига до всеки, а науката -
    само до избраници.

    "Само някой спомен за мъничко
    сънно буди слънчевата ми мечта."

    Много поезия има в тези редове. Поздравление, Стойчо!
  • Благодаря, Стойчо! Прочетох творбата ти и думичките рукнаха...
  • Мъдри думи, пълни с топлина, Стойчо.
  • Благодаря за коментарите и оценките,Теодора,Антоанета, ИнаКалина и Тоти!
    Може би есента ни омиротворява или пък смирява, а може би и двете състояния преливат в носталгия...
  • Да обичаш е изкуство,
    неподвластно на времето.
    Тъгата е в унисон с есента.
    Поздрави! Успех!
  • Носталгично и меко звучене има в твоя стих.
  • Хубави есени чувства! Стъмниха се дните.
    Слънце грее напоследък. Поднася ни "циганска" пролет!

    Прескасен е стихът ти, Стойчо, с много топлина и любов!
Предложения
: ??:??