Есенно

16.02.2010 г., 11:05 ч.

Поезия » Философска

855 0 1

Отлетя и последният лист.
Премалял и опърлен
се спусна
на земята към меката гръд,
а дървото
от болка въздъхна.
В черни клони дъждец ромоли.
Късна есен −
на чувства богата,
през листата върви.
От очите ù спомени капят.
А дървото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенно

Искате да прочетете повече?

Предложения