Отлетя и последният лист.
Премалял и опърлен
се спусна
на земята към меката гръд,
а дървото
от болка въздъхна.
В черни клони дъждец ромоли.
Късна есен −
на чувства богата,
през листата върви.
От очите ù спомени капят.
А дървото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.