Есенно...
Есен е!... Желанията - укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди...
Есен - лятото, което си отива...
Топлината - дето се изнизва...
Вятър, който клоните извива...
Птицата, която нейде писва...
... Есен!... Нежелана, неповикана
и е нужно да си философ,
за да оцелееш... Щото никакъв
вече е Животът без любов!...
Коста Качев,
Есента
© Коста Качев Всички права запазени