10.07.2009 г., 1:11 ч.

Есенно чувствителни 

  Поезия » Пейзажна
718 0 2

пак вървя по тротоара

есен е

безпътни минувачи

в свойто ежедневие

унесени

застиват там

между дърветата

 

заставам сам

насред пейзажа

с хиляди смутени мисли

търсейки отчаяно

спасение

за душата ми разбита

раздробена

преливат в нея чувства

шеметно

обречени без цел

да търсят път

посока

песенно крещят за теб

хиляди усмивки

и погледи

недоизречени

 

заставам сам

на границата на реалност

и илюзия

където властва само

шепотът на вятъра

където думите звучат

безцелно

есенно чувствителни

© Паулина Зарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...

Още произведения »