Есенно настроение...2

Земята е застлана с листопада,

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада -

нахлуват и с листата се въртят...

Небето е надвиснало – ще падне,

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали... Вали...

Дърветата треперят странно голи,

макар да са в летаргия сега –

едно врабче настръхнало се моли:

поне за малко да поспре дъжда

и Вятъра да спре, за да намери

подслон и завет с малко сушина,

а иначе на клона ще трепери...

(Лети ли се с намокрени крила?...)

... И хората се молят, но не спира,

вали си напоително дъжда –

небето със чадърите подпират,

Животът се покрива със ръжда...

И лесно е в дъжда да се изгубиш -

залутан из безкрайната мъгла,

и все по – трудно става да се влюбиш,

че страст да пламне!?...Как ли би могла!...

И тъжно е, проблемно, и студено,

а и Надеждата последна тръгва пак –

след нея сам Живота уморено,

прегърнал Любовта повлича крак...

И тъй ще е в надвисналото Време,

от тук натам, което предстоѝ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

...Опитвам сам във този Свят обречен,

аз малко оптимизъм да внеса –

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали, разправят, чудеса!...

01.10.2020.