Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд.
Мокра птичка под стряхата се гуши,
грак на врани в сивото небе.
Малък паяк царството си сплита,
сребреят нишки под първите лъчи.
На лятото помаха за довиждане,
палитрата извади си завчас,
плахо се промъкна през горичката
и изрисува всеки лист.
Избухна в пламък малката горичка,
без зелената си пелена.
Облечесе в ръждиво, червено и златисто,
за да посрещне есента.
И вятърът засвири във комина,
приспивна песничка една.
Понесе се над росните градини,
приспа последните цветя.
© Румяна Маринова Всички права запазени