10.09.2024 г., 13:55 ч.

Есенно-оранжев стих 

  Поезия
273 1 9
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена.
С усмивка мъглите пропъждам.
Аз се уча на чудесата от нея –
че люлякът може
и в есента да цъфти.
Че топло е даже и в хладното време,
ако на душата си есенна
позволиш да лети! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
: ??:??