Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена.
С усмивка мъглите пропъждам.
Аз се уча на чудесата от нея –
че люлякът може
и в есента да цъфти.
Че топло е даже и в хладното време,
ако на душата си есенна
позволиш да лети! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация