Отекват бакърени стъпки,
въздишам обагрена в злато.
Клоните ронят сълзи.
Валят чудеса на земята,
по осланения дух на треви.
Очите ми поглъщат красота,
гръдтаотпива аромат на дъжд
от дънери и бисерна смола.
А влюбени гугутки над камъша
диези сипят във копринената песен.
Далечината приютила лодки,
разресва с тях безумието наморето, ...