9.02.2018 г., 13:50 ч.

Есенно стихотворение за пролетта 

  Поезия » Друга
724 7 14
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората
повдигна кок със златни фиби.
И дълго, глътнали зората,
валяха листопадни риби.
Щурецът, окъснял и слисан,
зачеркна летните акорди.
Цигулката му с щрих орисан
изплака октомврийски строфи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??