18.02.2009 г., 9:06 ч.

Есента 

  Поезия
363 0 2

                ЕСЕНТА

 

 

Пак птици извиват хора.

И щъркел за полет се стяга.

Подрежда дните в пера,

удавени в залезна влага.

 

 

И пазва разгръща лозница –

гердан от прозрачни зърна.

И враната – хищна гладница,

се блъска в златна стена.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??