Есента дърветата прошари,
в чудни краски оцвети.
Топлина в мен запали,
върна ми отнетите мечти.
Привечер топла и красива,
в езеро оглеждат се върби.
Дървета с корони златни,
залез на небе блести…
Есента и тя ще си отиде,
зимата ще навлече балтон.
Нима не се редува в живота
топъл със студен сезон.
© Лилия Нейкова Всички права запазени