17.09.2009 г., 14:36 ч.

Есента е виновна 

  Поезия » Друга
736 0 15

 

 

Студ и мъгла.
Някой открадна слънцето.

Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.

Сипи ми нещо силно. Малцово.
Изчегъртай чаша скреж от прозореца.
Ако няма достатъчно, ще пия чисто.
Докато гледам как падат шишарки.

Качи се с мен на високия бор.
И ми дай слънчевите си очила.
Тръгвам нагоре. Ако искаш, ела с мен.
Може да разчистваш облаците.

Набери ми букет от изсъхнал ечемик.
В очите ми да е малцово.

И все някога ще намерим слънцето.
Само трябва да сме заедно.

 

 

 

 

 

 

 

© Ол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??