22.11.2013 г., 20:55 ч.

Есента на мъжката душа 

  Поезия » Друга
391 0 4

Измъчи го късната есен...

Хербарии от листи направи.

Стопи се животът нелесен

и с времето всичко забрави.

 

Скова се душата му болна

от белия сняг по полето.

Но тя е от радост доволна,

че облак я вика в небето.

 

И боса тя тръгна нагоре

към своя си ангел-хранител.

А светло, небето отгоре

ù стана духовна обител.

 

Снегът я изпрати със болка

и с топли сълзи във капчука.

Направи една обиколка...

и горе на Господ почука.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??