Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата,
но пак в захлас съзират й лика
и се ронят, ронят листа във мъглата
готови за най-красивата смърт...
© Стоян Иванов Всички права запазени