Есента рисува с жълти акварели,
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа,
пясъчен спомен от синьо лято,
капки дъжд като сълзи по паважа,
небе с отлитащо далече ято.
Есента рисува самотна старица,
лицето й, с тъжно гаснещи очи
и стаената в тях крехка искрица
на последните есенни лъчи.